Предстявям си,че съм принцеса.За миг затварям аз очи.И виждам приказни палати,живот и радост без сълзи.
До мене крачи принц чудесен и тихичко ми той шепти:"Ела любима да излезем навън под ясните звезди..."
И тръгвам с него,той ме води навън под ясните звезди.Но както и на сън се случва,отварям без да ща очи.
Звездите радостно сияят,луната шепне между тях:"Мечтата мила,да това е,което го крепи света"...

След залеза на всяка вяра, идва болка и тъга... След залеза на всяка обич, настъпва мрак и тишина... Когато някой си отива, а ти нямаш право да го спреш, когато видиш,че една любов умира, не можеш с нея да умреш, разбираш,че живота е измама, че обич имаше,но вече няма, че спомена е болка отлетяла, че си била щастлива,но не си разбрала...