Сърце в сърце. И дъх във дъх.
Тъй близо бе до мен,че аз не можех да те видя.
Аз виждах надалеч през твойто рамо тъмен връх.
Бях устремена сякаш отвъд тебе да отида.

Аз чувстах сърцебиенето лудо на звездите.
Посрещах вятът запъхтен, наметнат със листа.
Поемах идещите силуети на горите
и клоните, разтворили обятия в нощта.

Далечината вдишвах на огромна глътка.
Притисках вятър, облаци, звезди до мойта гръд.
И в този тесен обръч на една предръдка
обхванах цялата безкрайност на светът