Думата лош е антоним на добър и ако разлистим тълковния речник навярно ще прочетем, че това е индивидуално негативно качество на характера и постъпките.Човекът не наследява това качество.Той не се ражда егоист, злодей или престъпник.Майчините ласки, закрилата и задоволените нужди през детството са символ на добротата и лошите помисли ги няма.Но когато младият индивид започва да общува с по-широк кръг хора нещата вече се променят.Не случайно е приета тезата, че основите на възпитанието и културата на човека се полагат през първите седем години.След това е късно. Защо понякога сме лоши?Какво ни кара да бъдем такива?Може ли и добрият човек в конкретни случаи, по изключение,да постъпи лошо?

Несъмнено липсата на ранно добро възпитание и придобита впоследсвие култура на обществото поведение е една от причините за отрицателните прояви.От значение са и натрупаните знания, развития интелект.Възпитаният, добрият човек знае, че ограниченият ум отрича всичко,което не разбира.И няма да спори горещо с него.Той умее да изслушва събеседника, да уважава възрастите, да помага на изпадналите в беда.Не посяга с юмрук на другаря си и на чуждите вещи.Не се изолира, а съомява да се приобщи в колектив.Познава, ако е възрастен, и никога няма да ги наруши.Помага на децата и близките си и се радва на уважението им.

Лошият човек в повечето случаи постъпва обратно.Неосъзнато или умишлено, повлиян от лошите приятели, лошия пример, от злобната завист, от належаща нужда за оцеляване в гъстата житейска джунгла. Незадоволените желания, мечтите да имаме пари, скъпи вещи, удобства, по-голяма лична свобода.Те пораждат вариантите как да ги придобием с непочтени средства, с бруталност или измама. Една от коментираните причини за лошите прояви на младите хора напоследък е прекаленото насищане на програмите на телевизията с информации и филми за убийства, насилие, злоупотреби и други престъпления.Лошият се стреми да подражава на “героите” от екрана, да докаже превъзходството си над другите.

Лош в определени случаи може да стане и добрият, възпитаният човек.Когато бъде предизвикан от незаслужена обида, от бруталност, от дълг да помогне на страдащия.Но в юридически аспект, евентуално в съда, неговите “лоши” постъпки ще се квалифицират не в буквалния им смисъл, а като добри, защото са защитили живота или достойнството на потърпевшия. Темата за доброто и лошото в живота е необятна.Хиляди страници са изписани по нея философи, педагози.Може би милиони са конкретните казуси на това вековно противостоене.А най-елементарният извод, който може да изведем от тях за себе си, е този: не прави на другите това, което не искаш да направят на тебе.Живей честно, уважавай всички.Защитавай достойнството си.И дори да не се чувстваш щастлив, поне ще знаеш, че си един нормален човек в своята държава.