Днес, когато трайните бракове са станали истинска рядкост, когато мъжете предпочитат да се измъкнат, вместо да приемат отговорност, жените все no-често заприличват на самотни мореплаватели. Как да постъпим, за да задържим бегълците ?
“Единствената победа в любовта, това е бягството." Казал го е не кой да е, а самият Наполеон. Двеста години по-късно мъжете продължават да използват тази формула, само че не се изразяват така красиво. Често чуваме: ,,Не искам да се връзвам."
Коя жена поне един път в живота си не се е сблъсквала с подобен и не особено приятен отговор? Мъжете са си втълпили, че всяка жена търси брак, и се страхуват от венчалната халка, която увисва над главите им като меч, още след първата нощ, прекарана заедно. Децата на днешното общество, в което всичко се консумира и след това се хвърля, срещат големи трудности в създаването на трайна връзка. И все пак „свободните" почти до един имат в обкръжението си „истински" двойки - женени или не, - които направо ги дразнят със своето благополучие.
Край! Стига хленчене.
Ето няколко съвета, взети от онези жени, които познават изкуството да задържат мъжа.
Да вземем за пример такъв тип жена, която има забележителния талант да доведе в къщата си мъж заедно с куфара му. Разбира се, имало е и други мъже, които са опитвали от кухнята й, закачали са дрехите в гардероба й и са оставяли четката си за зъби на полицата в банята. Задържали са се известно време, после са си отивали, но винаги всичко е вървяло леко и спокойно.
Каква е тайната?
Разковничето е в способността за пълно приспособяване към новодошлия.
Тъй като такава жена държи преди всичко да бъде обичана, тя е готова на всякакви жертви, за да постигне целта си. Тактиката й се свежда преди всичко до пълна вяра в собствената интуиция и здрав инстинкт. Тази жена светкавично усеща какви са вкусовете и предпочитанията на избраника й. Ако той харесва слабите и беззащитни създания, тя моментално се превръща в плаха жена, която се нуждае от закрила. Ако има слабост към независимите, тя се организира и за повече достоверност често заминава сама, дори това да й коства няколко дена, прекарани между четирите стени на някоя хотелска стая.
Истински хамелеон, чието изкуство се състои и умението да сменя цветовете си, без дори да помисли за това.
Как постъпва независимата жена?
В началото на запознанството тя преди всичко се прави на безразлична.
„Среща го" случайно в кафенето или на улицата. Всъщност тя е организирала истинска шпионска организация, която следи всеки жест и движение на избраника на сърцето й. Когато се случи да не се видят няколко дни, внимава да не го запита какво е правил през това време. Дори когато прекарала по цяла седмица до телефона, а той не е звънял нито веднъж, пак запазва ледено спокойствие и нищо не казва. Върши нещата така, че с нищо да не напомнят за опит за завладяване на терена. Тази жена не е фантазьорка и никога не си прави илюзии. Не тръгва към новата връзка или брака с предварително установен идеал за мъж - приятел или съпруг.
Подобно поведение изисква качествата на будистки жрец, но пък е един от най-старите женски трикове. Изглежда, че трезвият и реален поглед върху живота е едно от най-важните условия за създаване на трайна връзка или стабилен брак. Но дори когато връзката е сериозна и затвърдена, споменатото поведение е необходимо. То изисква преди всичко отстъпчивост и владеене на нервите - ключов момент в живота на една двойка.
Дори когато избраникът на сърцето има навика да изстисква тубата с паста за зъби през средата, от което на нея й се изправят косите, и други подобни малки „грехове", присъщи на всеки човек, трябва да се гледа философски на нещата.
Жената реалист си казва в такива моменти: ,,Какво общо има пастата за зъби с изграждането на брака ми?" Защото тя знае как да се отърве от собствените си навици, натрупани през времето, когато сама си е била господар.
Такъв тип жена спазва едно златно правило. Тя зачита своята и чуждата независимост. Никога не показва, че има нужда от избраника си, дори да го е чакала като месия. Вместо да му се хвърли на врата, когато той най-после, след дълго отсъствие, се завърне, тя оставя времето да докаже вместо нея колко държи на него.
Мъжете се страхуват от жени, които правят сцени за това, че са закъснели, страхуват се, когато не ги пускат дни наред да си отидат, когато жените непрекъснато задават въпроси и са мнителни. Повечето от тях държат на независимото поведение на жените, които ги обичат, но чудесно могат да се оправят и без тях. Не си падат много по тези, които се оплакват, че са самотни и нещастни, защото смятат, че щом живеят зле, когато са сами, значи, че и в съвместния живот ще бъде същото.
Не трябва да се вярва, че запазването на независимостта е чиста тактика за примамка. Тя е стил на живот, която играе голяма роля в дълголетието на двойката. Пълното душевно сливане е опасно и доста често вреди.
Всеки трябва да има своята тайна градина.
За да си независим, трябва да си ловък. Да се живее така, че да се оставя достатъчно свободно време и за другия, изисква голяма акробатичност. Трябва да се намери равновесието между автономността и съвместния живот, защото, ако двама прекалено много зависят един от друг, неминуемо след време това ще ги отдалечи.
Накратко казано, животът на една двойка изисква известни усилия. Особено в началото, когато връзката все още е крехка, трябва да се мисли за безбройните малки хитрини и удоволствия, които носят радост в съвместния живот. Сега идва редът на дейната и организирана жена, която в никакъв случай не се разхожда цял ден по пеньоар и избягва да жонглира със замразени храни и полуфабрикати. Тя носи оживление в къщата, кани гости, разнообразява максимално атмосферата и бди скуката да не се настани между двамата.
Скуката, която е най-страшният враг в живота на двама души. А мъжете не обичат скучните жени. Тя е поела грижата за развитието на двойката, анализира, наблюдава.
Семейният живот е като кораб в открито море, а доста често жените са тези, които имат психологическа нагласа и способност да го управляват.
Много хора днес не гледат на съжителството като на връзка за цял живот. За да има успех една двойка, тя трябва да го заслужи. Добър повод да се удвои вниманието. С минаването на годините животът на двама души се обогатява и за да не бъде залят от сивотата на всекидневието, всеки от двамата трябва да е взискателен. Старите клишета имат дълъг живот. Не е зле да се поддържа „гастрономическият пламък" в едно съжителство. Това е символът на истинския дом - удобен и уютен.
Дотук със съветите.
Остава да споменем основните грешки, които трябва да избягваме да правим.
Трябва да избягваме „губещите" - мъжете, които все още не са излезли от трудностите на юношеството си.(Жалко, защото те често са доста привлекателни.)
Но не трябва да се забравя — такива типове никога не се променят. Останалите, които наистина не са супермени, могат да се оставят да бъдат убедени да започнат съвместен живот.
Да цитираме един заклет привърженик на самостоятелния живот, който все пак си оставя една вратичка: ,,Живеем в общество, в което всеки през цялото време се страхува от всичко. Никой не иска да рискува, най-малко в любовта. Такова поведение ми напомня селянин, който не иска да засее земята си от страх, че птиците ще изядат семената. Аз също се страхувам, но приемам този страх. Предпочитам първо да опитам."
|
ДОБРЕ ДОШЛИ В СТРАНАТА НА МЕЧТИТЕ 
Как да запазим мъжа на мечтите си?