чревоугодничеството, и въобще стремежът към търсене на нови удоволствия, не се променя през хилядолетията. Удивително смайващ е фактът, че сладоледът не е съвременно кулинарно хрумване. Този десерт бил познат още преди 3000 години на многолюдното китайско население, макар и в малко по-различна форма. На тържествени церемонии китайските владетели се наслаждавали на сладкия деликатес, който тогава представлявал замразено вино с плодове или чист сняг с мед и плодове за аромат.  Китайците дълго пазели тайната на своето чревоугодно постижение, но не им провървяло, както и с барута, и бум! Дошъл Марко Поло и отвел кулинарната тайна чак в далечна Италия. Е има и друг исторически извор, който гласи, че тайната на китайците била позната още на Александър Велики. По-късно, в Римската империя, лакомият Нерон толкова харесал студения деликатес, че нагърбил стотина роби да търчат по заснежените склонове на Апенините, да му носят пресен сняг и то бързо, за да не се разтопи. После, по подобие на упоменатите вече гениални китайци, снегът бил смесван с нектар, плодова каша и мед и резултатът бил налице - перманентно преяждане и болно гърло.
Някои други експерти по история на сладоледа настояват, че връзката между Европа и Китай е установена чрез Персия, като за доказателство дават думите sorbetto (сорбето) от италианския, sorbet(сорбет) от френския и sherbet (шербет) от английския език. Лингвистите смятат, че и трите думи, описващи подобен десерт, произлизат от арабската charab (шараб).
Оттам нататък пътят на историята е по-ясен и си е направо една своеобразна магистрала.  И така, достигнала до Европа, рецептата за сладоледа попаднала в ръчичките на Катерина Медичи от Флоренция, която омаяла Хенри 2-ри с вкусотийката и скоро... станала кралица на Франция. Разбирате ли сега какъв коз държат в ръцете си симпатичните, загорели от слънцето сладоледаджийки по плажове и градинки през лятото?
След хитрата Медичи английският владетел Чарлз 1-ви се сдобил (историята мълчи за това как точно) с рецепта за замразено мляко от кулинарите на Европа - французите. Приносът на Чарлз бил, че той си позволил да добави яйца и сметана и нарекъл полученото “сметанов лед” или “cream ice”. После всичко се развило много бързо. Някакъв изобретателен италианец започнал да продава украсен сметанов лед в своето китно кафенце в Париж. Всички посетители много харесали десерта и той бързо станал модерен. Така управляващите били лишени от привилегията да го похапват сами.
бил, че досега лед за кулинарното вълшебство бил доставян от замръзнали езера. Това количество обаче не било достатъчно за нарастналото потребление.
гениалната американка Нанси Джонсън, която създала прототипа на днешните фризери.
метална кофа, обвита със сол и лед. Милата женица дори получила патент за уреда си, който се разпространил мигновено. Незнайно защо, тя продала правата над изобретението си за скромната сума от 200 долара на Уилиам Янг. Той не направил нищо, само спечелил пари. И така, докато в Австралия французи не изобретили истински фризер. Така леденият крем бил по-гладък и направата му била много по-бърза. Самият сладолед не е променил много качеството си от тогава до днес. Само формата му се мени през годините.
 , които искат да си присвоят идеята за вафлената фунийка. Във всички случаи се повтаря едно и също. Фунийката е дошла от Сирия и е подобна на местните традиционни тънки питки или накратко - арабски хляб.
. Смес за сладолед била оставена да замръзва, но невнимателен или гениален работник забравил пръчките за разбъркване в сместа. Всяко зло за добро. Вместо уволнение той получил повишение и радостта на всяко дете, което облизва лакомо сладоледената си пръчица.
до днес никой с нищо съществено не е променял сладоледа. Е, следващия път когато похапвате от това удоволствие, замислете се дали то вече е идеално или човешкото чревоугодничество и стремеж към новото отново ще надделеят, за да го направят още по-добро.
|
ДОБРЕ ДОШЛИ В СТРАНАТА НА МЕЧТИТЕ 
За сладоледа 
Невероятно е как