po vreme na tyrskoto robstvo v seli6teto na Cherven briag jiveeli krasivi bulgaski devoiki.Beqt xaresal nqkolko ot devoikite I poiskal te da ykrasqt negoviq xram.Nqkolko puti izpra6tal svoi xora da kupqt bulgarkite sus zlato,no ten e se suglasqvali.Ne predavali svoqta vqra.Nakraq beqt izpratil voiska za da dovede momite.I tozi put bulgarkite ne se suglasili,zapo4nali da bqgat,a voinicite ti4ali sled tqx.Nakraq stignal do edna visoka skala,nqmalo vru6tane nazad,a pred tqx bila rekata.Smelite devoiki iskali da se xvurlqt ot skalata v rekata,za da ostanat verni na svoqta vqra.Devoikite se xvanali za ruce I zaedno sko4ili ot skalata v rekata.Bregut stanal 4erven ot tqxnata kruv.Ot togava,v 4est na krasivite I smeli bulgarki,horata narekli seli6teto Cherven briag!

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата , и славея Възхитителна песен, заплатена с живота " Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва, тя не подозира, че я очаква смърт, само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. Но ние -когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Защото най-хубавото нещо в живота се постига само с цената на голямата болкa , или поне така е според легендата