|
живота на всеки, всичко е сметнато, преценено - на всеки му се стоварва точно толкова, колкото може да понесе.
Няма случайни неща. Макар, че всеки сам избира, сам решава, когато се появи случайността вече знаем, че някой друг направлява живота ни.
Дали ни харесва или не - нещата се случват и подреждат в този ред и въпреки усилията - не можем да ги променим. Когато сме на по 19-20 години всичко в живота ни изглежда просто и лесно осъществимо, въпреки, че знаем толкова малко за него. И лесно се влюбваме, и бързо ни минава, и отново сме влюбени. Но, след още 20 години, все по-трудно се опитваме да гледаме през очите на мечтатели.
Защо ли? Толкова много знаем, а като че ли това не прави нещата по- прости и лесни, а обратно.Защото знаем отговорите, ни е все по трудно да изберем пътя, ни е все по-трудно да рискуваме.
Свикваме със стереотипи, пришиваме си ги сами към живота и къде остава онази чистата, истинската, голямата любов?
Ще кажете, че времето ни променя - дали?
Какво става, когато любовта си отива?
Никой не е виновен или не чак толкова, знам ли ...но тя си отива?
Дали си отива за да се върне пак - оглеждайки се в други очи, да те докосва с други ръце? И чувстваме, че целува по- добре, че прегръща по-различно и страстно.
Всеки решава сам, но понякога решаваш и за другите с теб.
|