Някои твърдят, че за тях щастието е в парите, други, че щастието е в здравето и късмета, а трети съвсем заблудени твърдят, че истинското щастие е в любовта. Защо обаче пък точно любовта. Какво ни носи тя за да сме щастливи? Може би самото чуство, че има някой до теб ( или че може да има ) ражда у нас лъжовното чуство на щастие.

Ще ви разкажа и моята история за "седемте" ми дни "щастие" . Беше май някъде "онзи ден" когато с него се запознахме и почна флирта от първата среща. Той се чустваше може би малко виновен, може би и леко "хлътнал", но най - много объркан. И така започна всичко...

След първата среща имаше и втора ( макар и по принуда ), очите ми сияеха, от факта, че може би най - накрая някой ще успее да ме направи ИСТИНСКИ Щастлива ... Че може би ще се чуствам щастлива, макар и "лъжовно" обичана. Радоста за мен се криеше във всичко, което виждах по улиците, във всичко което виждах около себе си, в мечтите ми, в сънищата. Радост имаше ( въпреки грубата действителност, която аз осъзнавах - Той не ме харесваше ) навсякъде около мен, във всеки миг когато бях с "него" или дори и когато само мислех за него. Факта беше, че аз се опитах да си "купя" любов за седем дни, чрез един "разговор" между нас , в който аз го помолих да ми даде шанс, който се състоеше в следното - 7 дни да бъде с мен, а после аз сама щях да си "отида" от живота му. Дойде и вторият ден от нашия "романс". Той беше невероятен ден за мен . "Любомият" дойде на мое представление и сама аз се залъгвах, че ме гледа "влюбено" ( сякаш с поглед щеще да ме изяде" - празни лъжи, на които се навивах сама ). Важното е, че аз бях щастлива, макар да знаех, че краят наближава и че е неизбежен. Третият ми ден с "моят" любим беше също един незабравим "момент". Разходихме се из "Градската градина" в нашият град с негови приятели. Хванати под ръка през цялото време. Усещах "навлизане" на сила в цялото си тяло, което може би тръпнеше от жаждата да докосне тяло, което да е "влюбено", тяло, което аз да вярвам, че е влюбено. Заблудата беше напълна. Следващия четвърти ден започна с тежка и изморителна за мен работа и завърши с "разрушителен" за сърцето ми разговор. "Любимият" ми каза, че не съм едно нищо. Не ме заболя от думите, заболя ме от липсата му на смелост да признае, от моите молби за това признание.

В края на краищата обаче всяка история завършва с Happy EnD, най - интересното е, че и моята история си завърши с такъв край. Въпреки всичко, всяко "препятствие" в живота, всяка случка си носят своите поуки, своите добри или лоши моменти. Добрият момент е, че ние въпреки всичко си останяхме приятели, а поуката е, че никога не трябва да се опитваш да накараш някого насила да се влюби, любовта сама идва и сама си отива, няма "спирачки", няма кормило, с които да я управляваме. Затова БОРЕТЕ СЕ за ЛЮБОВТА, Но само когато сте сигурни, че я има, за да не страдате после сами !!! Успех !!!