Когато завали дъжда,
спомена за тебе аз държа,
стискам го силно със ръце,
виждам твоето лице.
Когато завали дъжда,
И стекат се капките по мен,
виждам отново онзи ден,
във който ти се спря до мен,
мисълта ми теб отново пак изписва,
ах погледа ти как ми липсва.
Когато завали дъжда,
как искам до мене да застанеш
и ръката да ми хванеш,
нежно да ме погледнеш,
кръвта ми пак да стоплиш.
Когато завали дъжда,
сладки спомени нахлуват,
със образа ти ме затрупват,
как усмивката ти нежно
разтапя сърцето ми снежно,
как косите ти сякаш живи,
като вятъра игриви,
нежно ме обвиват.
Когато завали дъжда,
започват моите страдания,
със сънищата и моите желания,
ела мила и ги спри,
мъката ми изгаси,
нежно ти ме прегърни,
устните ми с твоите притисни,
сълзите ми с целувката си спри,
във очите ме погледни,
истината ми кажи, искаш ли ме ти?
|