Почти всички жени са непоправими поклоннички на романтиката. Вярват във всичко романтично. Мислят, че любовта е, ако не най-важното нещо на света, поне едно от тези най-важни неща.
Или аз не съм срещал други.
И мнозина мъже са такива. Дори и да не го показват външно.
Винаги, когато говоря за секс, имам предвид и любов. Без любов сексът е само гимнастика - несъмнено приятна, - но все пак гимнастика.
0-о, но сексът с любов ... това е най-великото преживяване! Не мога да си представя нищо друго, което да се отразява така благотворно на физиката, на психиката и на чувствата. На цялото същество.
Всички ние притежаваме способността да обичаме, но не всички я проявяваме. Причините за това са многобройни. Страхуваме се, притесняваме се или сме ядосани, напрегнати и потиснати. За жалост всички този отрицателни фактори ни пречат да обичаме. Затова от нас зависи да се постараем, доколкото ни е възможно, да се освободим от негативните явления в живота си.
Затормозени с тях, дори и да обичаме, често не показваме своята обич с необходимата нежност и топлота. Или въобще забравяме да я покажем, въобразили си, че обектът на нашата любов е длъжен да я почувства.
Никак не е маловажно и физическото здраве. Когато тялото наистина е здраво, духът и чувствата също са на висота.
Важно е не само чувството да обичаш, а и чувството да бъдеш обичан. Способен да приемеш любов. С отворено сърце за нея. Да не се чувстваш виновен или недостоен за обич.
Не вярвам в чувството за вина. Ние не би трябвало да съжаляваме за нищо, което сме извършили. В края на краищата, ако сме били способни да постъпим по различен начин в даден момент, бихме го сторили. Но не сме. Постъпили сме така, както случаят е изисквал. Би следвало да се поучаваме от делата си, от грешките си. (идеалният вариант е да се учим от грешките на другите). Не бива да изпитваме комплекс за малоценност по отношение на каквото и да е и да се оставяме да ни измъчва чувството за вина.
Пробвайте едно емоционално упражнение, което бихте могли да правите всеки ден.
Сутрин, след двадесет коремни преси (или други упражнения по ваш вкус и предпочитание), затворете очи и се отпуснете напълно на леглото без възглавница. Върнете се емоционално във времето, когато някой истински ви е обичал (майка, баща, съпруг, съпруга - все едно кой, важно е да си припомните усещането да бъдеш обичан, прекрасната физическа топлина и нежност, жар и себеотдаване, излъчвани от този, който искрено ви обича).
Това изисква пълно съсредоточаване и абсолютно спокойствие.
Наистина е приятно. Лежете неподвижно и пътувайте назад във времето, припомняйки си случки, когато вашата майка ви е държала на ръце или баща ви ви е прегръщал, или пък когато сте получавали от тях похвала. Бихте могли да извикате в съзнанието си детския спомен за това как сте се излежавали на плажа под топлото слънце, с мама или татко или друг близък човек край вас, и как сте усещали струящите от тях сигурност, топлота и любов. Или може би първата плаха целувка. Няма значение как ще възкресите чувството на обич към вас, достатъчно е да има нещо във вашето минало, което да ви стопля и споменът за него да ви окриля емоционално.
Ще ви залее онова топло чувство на нежност и обич....усмихнете се и му се насладете. Запазете това неподражаемо чувство на топлина и освободеност, обхванало цялото ви тяло.
Няма да бъде необходимо да се усмихвате насила: чувствате ли се истински обичани, усмивката идва сама.
Помислете си за нещата, които мечтаете.
Помислете си, че има и други хора, които желаят да се сбъднат мечтите ви. (дори ако не се сещате за други, бъдете сигурна, че аз го искам.
Усмихнете се. Усмихвайте се.
Много е важно да се усмихвате широко, защото чова ще ви помогне да се почувствате обичани и щастливи. Отново повтарям, няма да бъде нужно да правите това насила, вие просто няма да можете да сдържите усмивката си!
И когато напълно се отпуснете и искрено се усмихнете, ще знаете, че търсеното чувство е налице.
Един от най-големите ви проблеми вероятно е, че никога не сте успявали да си внушите, че заслужавате каквото и да е. Изпитвали сте единствено вина, че искате за себе си хубави неща. Чувството за вина си е оставало и слагало своя печат върху всичко, което вършите. Нишо чудно при такива обстоятелства да избягвате приятните неща в живота си - усещате, че не ги заслужавате.
Това емоционално упражнение, правено всеки ден, може би без изключение, ви помага да разберете, че сте обичана, да почувствате, че сте достойна за любов личност, заслужаваща всичко, към което се стреми.
Всеки божи ден ще се чувствате все повече и повече обичана, все по-достойна и по-достойна за обич и това от само себе си ще ви превърне в по-благ, по-любящ човек.
Да се чувствате обичана означава да добиете съзнание за добротата вътре в себе си и че тази доброта е вашето ИСТИНСКО АЗ.
Придобивате божествен и очарователен облик, ставате човек, който не може да не бъде обичан. Ще почувствате с цялото си същество, как вашата усмивка променя отношението на околните хора към вас. Особено на най-близките. На вашият съпруг, приятел, любовник. Ще се роди или възкреси тяхната обич и нежност.